Last In First Out(ужким счетоводен подход) март 23, 2008

Нещо ми подсказва, че нашата мила държавица, ще е за пореден път първа във нещо. За съжаление това нещо мисля, че няма да е за добро, а по-скоро като за финал. Финал на целия преход, който ни измъчва през последните 18 години. Както някой беше казал – има светлина в тунела, но тя е от идващия насреща влак

Какво постигнахме през тези 18 години преход? Освен, че се изморихме от ходене и си купихме някое и друго кило дрехи втора употреба и по една тенекиена отломка от европейските страни под формата на кола, майче нищо. Нямам много големи спомени, да не кажа изобщо нямам спомени как е било положението преди големия нежен преврат, но в някой сфери със сигурност е било по-добре. В момента образованието е в толкова окаяно състояние, че ако има някаква база за сравнение между сегашното му състояние и състоянието на Гана, не знам дали ще има убедителна разлика между двете.

По-големия проблем, според мен е не толкова липсата на образование, колкото частичността му. Трябва да си ужасяващо малоумен за да не може след 12 години прекарани да не “хванеш” нещо в училище, но пък за сметка на това, нещата които научаваш са толкова откъслечни и разпокъсани, че почти са ненужни. Пример за това е най-простата грамотност. Не говоря за възможности да се създава или да се творят поезия, проза и т.н., а за това, че много голяма част от хората от набор 83 и нагоре (за по-големите от тях не мога да дам такова определение) не могат да напишат едно изречение без да допуснат 1000 грешки, стилистични, правописни и прочее. Примерно много голяма част от хората не знаят че ОбразОвание е с 2 “о”-та, а не е образУвание. Преди няколко месеца имаше един репортаж, колко човека знаят, кой е Дарвин и колко човека знаят за кой е женен/омъжен АзисТ. Мисля, че са ясни какви са били отговорите.

Миналата година България беше удостоена с честта да стане член на Евросъюза. Както обикновено стана – 3дни всенародни празненства, радост, надежди, изявления на всички относително значими личности като президенти, министри и т.н. И в крайна сметка какво – имаме един АЕЦ по-малко. Вярно сега ще строим нов….. Само че, дали ще ни дадат, дали ще имат нужда от нашия АЕЦ Белене, нашите ЕвроСъюзнически другари. Надали, накой ще иска да отстъпи правото да бъде енергиен център на доста голяма територия от Европа. Ние бяхме…

Младежите от EU ни подадоха ръка, но въпроса е ние какво хванахме ние. Заради нашите мили Ре-та от парламента на Ре Публика България се спряха финансиранията по 2 от първите предпресъединителни фонда – ФАР и САПАРД. По програми, финансирани от тези фондове, участваха хиляди селски стопани, които изтеглиха хиляди левове кредити, за да могат да развият своето стопанство, като някой от тях още не са събрали реколта. Буквално не са събрали плодовете на това което са посели. Те ще останат леееееко гладни и бездомни, защото Ре-тата, са решили да се одобрят своите нелегитимни проекти. Нека ги спрат. Аз съм много “ЗА”. Те и тези, които гледат от ЕU, надали не хапват по нещо, но не са чак толкова нагли като нашите родни бюро-политици.

Ето от тук точно може да се хване къде ще сме първи ние. Като ни спрат цялото финансиране, като приемем Еурото (както ще се казва, щото не можело да е Евро). Кото се махне борда, който ни държи от 97-98 и като паднем в океана и започнем да се давим. И когато нашите братя кажат, че са от друга майка и че не сме им толкова близки и ни кажат да се научим да плуваме. Но за да се научиш да плуваш трябва време, а ние от 18 години правим тренировки на сухо. Като се намокрим мисля, че няма да има много добър резултат. И тогава ние ще сме първите – първите изгонени от Евросъюза. Под каква форма ще бъде казано, че се отказваме от тях или че те се отказват от нас, не е важно. Тогава важното ще бъде, че може би наистина ще станем Македонци, а не те да признаят, че са българи.

Или другия вариант, който може би ще е до някъде по-добър. Да стане нещо грандиозно и за съжаление кръвопролитно. Нещо като 10 януари, но в него да участват повече хора. Тук обаче имам едно малко “но”. Все ще се намерят революционери, да го направят, вали ще са атакуващи или гербоносещи, няма значение. Проблема е там, че дори и правилните хора да се качат на властта, след 18 години относителна мизерия, дали няма и те да се овълчат и да решат, че сега им е времето да хапнат крехко агнешко… Познайте кой е агнето…