Защо няма радост, за теб и за меееен март 23, 2008
Вървях си онзи ден по главната в Пловдив. Под онзи ден имам предвид всенародния български женски празник 8-ми март. Разхождах се с майка ми(която е рожденничка тогава) и за да кажем половин час разходка из иначе пренаселената главна не видяхме нито един усмихнат човек.
Ужким всички с едно празнично чувство, но нито един усмихнат. Кръчмите резервирани, хората събрали пари да се напият и наядат като за последно и все пак няма една усмивка в 12 часа на обед на най-уживеното място в града. Аз дори и не забелязах, защото аз си вървях и си бъбрех нещо с моята мила родителка и общо взето си се хилех сам на глупостите, които говоря, но тя ми каза да погледна колко угрижени и нещастни изглеждат всички. Младите момичета се бяха напърчили като за в Планета Payner, момчетата отиваха сякаш да изпотрепят всички като във финалната сцена на Scarface, по-възрастните вървяха замислени за немотията и простотията, в която живеят.
Say hallo to my little friend. Де факто, няма и за какво да се радват по-възрастните, но пък младите, явно не е много “фьешън” да си усмихнат. Мадамите трябва да са копие на Галена(ударението може да го сложите, където ви е на сърце), турбо шаврантии, като надутостта трябва да е равна по степен с мастивлъка им. Младежите пък за да се харесат на горните пайнероидки, се правят на новоизлюпени татино-мамино-лелини гангстерчета, с нокия n95 без пари за ваучери или пък на лууп да им е по-евтинко. Иначе всички са много наконтени - ланците, високите токове, късите поли (като явно дължината на тока, трябва да е равна на дължината на полата) прическите (особено на младежите). И въпреки всичко това те не са щастливи… не се усмихват, не се радват…
За възрастните, то е ясно - завлечени в безкрайния цикъл (разбирайте го както искате) на ежедневието надали ще имат повод да се радват. По-скоро ще се притесняват за безграничните претенции на гореописаната младеж. За това че при13% официално представена инфлация заплатите са им се “увеличили” с минус 5-10% благодарение на социално ориентирания “плосък” данък и социално ориентираните вдигнати осигуровки. За това че се е развалил хладилника, печката, пералнята или бойлера. За това че Passat-а трябва да ходи на ремонт. За това че като направиш 30 годинки и вече работата е на свършване, а ти точно тогава започваш да разбираш точно какво работиш.
И въпреки всичко, нали българите сме много позитивен, гостоприемен, работлив, ученолюбив, умен народ. Да ама не. Вече българите не сме нищо от това и най-малко сме народ. По скоро сме една събрана сбирщина от егоцентрици, опитващи се да си откраднат един другиму кокала, без да виждат, че отстрани си ядат пържолите обезкостени
Takova e mnenieto na moje bi 0.02% ot mladejite na na6ata vazrast. Otbelqzvam tozi fakt sas sajalenie! No tova si e istinata.
Здрасти Асене,
ами първо искам да те поздравя статията макар,че съм на малко по различно мнение по въпроса.
Че сме първата държава в списъка преди тези от третия свят,това е ясно,но какво правим по въпроса.
Абсолютно типична черта на нашия народ е да се самосъжаляваме и да не търсим изход и решение на нещата.
Проблема е,че другите държави са просто по практични и вместо да седят и да се плюят гледат да свършат малко полезна работа.Мисля,че за да се променят нещата трябва
хората да започнат да мислят повече за себе си,а не само да се опитват да оправят другите проблеми.
Знаеш ли колко честно забогатяли хора има и във България.
Това означава че има начин.Има изход,просто трябва да търсиш и това е.Който не търси не намира!- това е закон.
Сега съм тук в Линц,Австрия и хората не са по - весели.Същите хора са си,просто са по руси и по бели.
Знам ,че можеш да ме наречеш много наивен заради това което казвам ,но какво друго остава освен да опитваме и да мечтаем за добри неща.ЗАщото когато мечтаем за хубави неща,ние ги привличаме към нас,когато сме негатични,всичко е срещу нас.Това е.Затова просължавам да вярвам и ще вярвам и ще мечтая ,колкото и глупаво да звучи.
Трябва да помислим какво можем да направим за държавата ни ,а не какво тя може да направи за нас!
За жалост това е истината, само истината и цялата истина. Порочен кръг, в който се въртят битуващите в своето псевдоежедневие. Младите - мислещи как да се “продадат” или поне пласират. Средната възраст - как да намерят $$ за да живеят (или по-скоро преживяват) по-добре. Възрастните - как да изкарат до следващото подаяние, пардон, пенсия. Как звучи само. В развитите държави думата ПЕНСИЯ е синоним на уважение. Че си постигнал нещо. Че си дал нещо. Че трябва вече да получаваш. И хората в тези държави получават. Идват у нас, получават имотите ни на смешни цени (от същите тези средно-възрастни или от техните връстници). Живеят живота на нашите пенсионери. Животът, който те, милите, няма как да имат.
Отплеснах се. Та за хората по улицата … Всеки угрижен. Всеки с проблемите си. Тези проблеми, които би трябвало да остави вкъщи, ако ще излиза да се види с познати, приятели, с други хора. Не отчита комуникацията, или поне в положителния и смисъл. Може би се надява на съжаление? А не трябва. Комуникацията би трябвало да зарежда с позитивна енергия.
Хора, УСМИХВАЙТЕ СЕ! Дори и прегърбени от ежедневните грижи. Дори и вечно чудещи се как да се справите с несгодите. СВЕТЪТ има нужда от УСМИВКИ! Усмивката, дадена волно или неволно на познат или непознат, ще се върне!
Аз съм много за усмивките под каквато и да е форма. Било то и от тъга. И все пак трябва да е усмихнато…
Вярно, че всеки си има товар на гърба, но поне като е с някой по улицата да се усмихва. Бахти, не може да тръгнеш да ми сваляш някое момиче примерно и да ми седиш все едно, че току що си загубил 1 милион стотинки на улицата…. грам не върви баси. Не го разбирам. Като съм сам си вървя и си слушкам музика и си гледам замислено (защото правя опити да мисля), но като съм с някой гледам да се радвам на това….Особено гадно е да видиш двама млади прегърнати говорят си за нещо ужким радостно и не се усмихват… УЖАСТ
Статията все едно аз съм я писал, само дето нямаше така добре да се справя
Нямам нищо повече да кажа за усмивките от това в статията и коментара на Чефо. Освен, че наблюдавам интересен феномен на отчуждаване, който се изразява в емотиконите, които всеки ползва на поразия, но като се срещнете те гледа, като сериен убиец. И най- интересното, че продавачите които уж трябва да те предразположат да купуваш, те гледат все едно си отишъл в магазина им, за да им пречиш!?! Абе смотани хора- смотана държава. Аз гордо бих заявил, че съм от хората които умеят и да се смеят и да плачат, но и да работят и да учат, и не намирам нищо интересно в това едвам да завършваш годината, с което се хвалят повечето ми връстници. Обичам Ви! Обичайте се и Вие! Ако нямаме друго, то това поне никой не може да ни отнеме :]